Непостоянно Ъ - гласна Ъ, която съществува в една дума, а във форми на същата дума ( множествено число, членуване) или в сродна дума – изчезва. Например: вятър – ветрове
А или Ъ ?
Пишем Ъ , когато при проверка променим формата на думата и гласната Ъ изпада: добър – добри. Ако съмнителният звук се запазва, пишем А: паднал – паднала.
Изключение от правилото за проверка правят само съществителните имена от мъжки род с наставка -ЪК – те винаги се пишат с Ъ, без значение,че съмнителният звук не изпада в множествено число или при членуване на думите. Например: данък, ремък, пламък, блясък, замък, крясък, пасък, камък, петък, отрязък и др.
⁕ Непостоянно Ъ съдържат прилагателни имена, образувани с наставки -ЪЛ, -ЪР: топъл – топли, едър – едри, кръгъл – кръгли, светъл – светли и др.
⁕ Непостоянно Ъ съдържат прилагателни имена и местоимения, които са образувани с наставка -ЪВ: мъртъв – мъртви, еднакъв – еднакви; всякакъв – всякакви и др.
⁕ Много съществителни имена от чужд произход, образувани с наставка – ИЗЪМ, съдържат непостоянно Ъ: идеализъм – идеализмът, професионализъм – професионализмът и др.
⁕ Много думи от чужд произход при заемане получават вметнато Ъ, за да се избегне нетипичното за българския език струпване на съгласни в края на думата. Такива са: метър, театър, литър, бинокъл. Гласната Ъ изпада в множествено число или в нови думи (метри, метраж; театри, театрален; бинокли; литри), НО се запазва при членуваната форма: метъра, литъра, театъра. Наличието и изпадането на Ъ разграничава членувана от бройна форма на тези съществителни имена.
⁕ Група глаголи от първо спрежение съдържат непостоянно Ъ в минало свършено деятелно причастие: донесъл – донесли, рекъл – рекли
⁕ Гласните А и Ъ се различават ясно само когато са в сричката, върху която е ударението. Ако се колебаете за правописа им, намерете форма на думата или сродна дума, в която гласната е под ударение: д(ъ/а)рво – дъ́рвен.