Под лупа
Звукови промени наричаме промените, които настъпват в думите при определени условия. Често тези промени са причина за допускане на правописни грешки. Важно е да запомним, че морфемите се пишат винаги по един и същ начин, независимо от техния изговор.
Представки и предлози, които завършват на беззвучна съгласна, са само от-/от и с-/с: отглеждам, от утре; сбор, с радост. При всички останали представки и предлози крайната съгласна е звучна: без-, въз-, зад-, из-, над-, об-, под-, пред-, раз- : безсърдечен, без сърце.
В думите истина, история, искам, исполин, искрен и техните сродни думи ис- не е представка, а част от корена. Затова се пишат със с-.
Представки с -ъ- са: въ-: въвличам; въз-: възторг; съ-: събуждам.
Съгласните звукове се пишат така, както се изговарят пред гласна: праг/к – прагове.
• Гласните звукове се пишат така, както се чуват под ударение: ръкá-ръ́чен. (Правим проверка с форми на думата или сродни думи, в които съмнителният звук е под ударение.)
• При съществителни имена от мъжки род, независимо от това къде пада ударението, пълният член се пише с -ът/-ят, а краткият – с -а/-я, защото в писмената реч няма дума, която да завършва на ъ.
Двойни съгласни (-нн-; -тт-)
• Всички форми на прилагателни имена, които в м.р. ед.ч. завършват на -нен-, се пишат с двойно н (гласната 
от наставката изпада). Например: бетонен – бетонна
Ако прилагателно име в м.р. завършва на -ен, в другите негови форми (както и в производните му думи) пишем едно -н-. Например: писмен - писмена
• Ако съществително име от ж.р. завършва на -т, при членуване пишем двойно т, защото се добавя определителен член -та: младост – младостта.
• Членуваните форми на числителни имена, завършващи на -т, също се пишат с двойно т, защото се добавя определителен член -те: шест – шестте, тринайсет – тринайсетте / тринадесет-тринадесетте , шейсет-шейсетте/шестдесет-шестдесетте.
Писане на И вместо Й и обратното
• В българския език няма дума, която да завършва на Й в множествено число: емоции, промоции, мои.
• Местоимението неин се пише с И само в тази форма. Във всички останали форми се пише с Й: един неин жест, но нейният жест, нейна история, нейно желание, нейни мечти.
• Формите на въпросителните местоимения кой, чий за единствено число се пишат с й в края (кой град, чий часовник), а формите за множествено число кои, чии се пишат с и в края (кои градове, чии часовници).
• Формите на относителните местоимения който, чийто за единствено число се пишат с й, а формите за множествено число които, чиито се пишат с и.
Относителните местоимения който и които се съгласуват по род и число с думата пред тях : писателят, който написа; писателите, които написаха.
• Относителните местоимения чийто и чиито се съгласуват по род и число с думата след тях: Клоунът, чиито трикове знаех, репетираше пред мен. / Децата, чийто смях огласяше двора, се гонеха неуморно.