Назад

Тест за НВО, Вариант 2

Платен достъп Комбиниран модул — език

НВО 7 клас

  • 25 въпроса
  • Максимален брой точки: 62
  • Времетраене: 01:10

Описание

Тестът е авторски по модел на НВО по български език и литература за VII клас ( 2025г.)

Учебен материал: Комбиниран модул — език

Влез или се регистрирай като ученик. За премиум тестове е нужен и активен абонамент от страницата Цени.

След вход можеш да активираш абонамент от „Цени“, ако още нямаш такъв.

Въпроси в теста

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

1.
Текстът „Четат ли българите книги?“ е:

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

2.
За какво според текста НЕ помагат книгите?

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

3.
Кое твърдение за четенето НЕ е вярно според текста?

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

4.
Кое твърдение за резултатите от анкетата е вярно според текста?

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

5.
Кое е вярното твърдение?

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

6.
Кое твърдение е вярно според данните от анкетата, представени в диаграмата?

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

7.
Кой вид книги е най-предпочитан според анкетата (диаграмата)?

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

8.
В кой ред думите от текста са антоними?

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

9.

Глаголната форма са прочели , употребена в текста, е за:

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

Прочетете изречението и изпълнете задачи 10. и 11.

С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет.

10.
Каква част на речта е употребената в изречението дума много ?

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

Прочетете изречението и изпълнете задачи 10. и 11.

С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет.

11.
Какво е по състав изречението?

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 12. до 15. включително.

Според различни изследвания 80% от българите определят, че четенето на книги е
важно , но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание
през последната година.

12.
С коя дума може да се замени думата изследвания, без да се промени смисълът на изречението?

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 12. до 15. включително.

Според различни изследвания 80% от българите определят, че четенето на книги е
важно , но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание
през последната година.

13.

Каква част на изречението е числителното име една ?

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 12. до 15. включително.

Според различни изследвания 80% от българите определят, че четенето на книги е
важно , но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание
през последната година.

14.
Запишете САМО употребеното в изречението съставно сказуемо.

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 12. до 15. включително.

Според различни изследвания 80% от българите определят, че четенето на книги е
важно , но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание
през последната година.

15.
Запишете САМО еднородните части в изречението.

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

16.

Преобразувайте подчертаното изречение в обособена част, като запазите смисъла, и запишете САМО обособената част на празния ред.

Малък процент са участниците, които четат много рядко.

Прочетете текста, запознайте се с данните от анкетата и отговорете на въпросите от 1. до 17. включително.

Четат ли българите книги?

  През последните години въпросът дали българите четат книги все по-често се обсъжда в обществото. С развитието на технологиите много хора предпочитат да използват интернет, да гледат филми или да общуват в социалните мрежи, вместо да четат книги.

  Според различни изследвания над 80% от българите определят, че четенето на книги е важно, но половината от тях признават, че не са прочели нито една книга или списание през последната година. Най-често четат ученици, студенти и хора с интерес към културата и образованието. Това е така, защото книгите не само дават знания, но и помагат на читателя да мисли критично, да разбира по-добре света и да изгражда собствено мнение. Почти една трета от запитаните заявява, че изобщо не чете книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

  В началото на 2025 година е проведена анкета сред двеста души на възраст между 13 и 60 години. Целта ѝ е да се установи колко често българите четат книги и какви са техните читателски навици и предпочитания. Резултатите показват, че 35% от анкетираните четат книги редовно (всяка седмица). 40% споделят, че четат от време на време (когато имат повече свободно време или попаднат на интересна книга); 15% четат много рядко, а 10% признават, че изобщо не четат книги. Участниците са попитани и какво най-често им пречи да четат повече. Половината от анкетираните (50%) посочват липсата на свободно време. 30% смятат, че прекарват твърде много време в интернет, а 20% признават, че трудно намират книги, които да ги заинтересуват.

  Резултатите показват, че макар много хора да не четат редовно, интересът към книгите все още съществува в България.

17.

Като имате предвид информацията от текста, запишете ДВЕ причини, поради които участниците в анкетата не могат да четат повече книги.

18.
Поправете допуснатите 18 (осемнайсет) грешки-правописни, пунктуационни и при членуване.
Текст с грешки (за справка)
Когато четем книга се активират различни области в мозака, тъй като процеса включва редица умения. Четенето подобрява вниманието езиковите умения и въображението. В часност четенето на художествена литература развива умът. Докато четем, се поставяме на мястото на геройте. Така получаваме възможноста да погледнем на сабитията през тяхните очи и да разберем реакцийте им в различни ситуации. Всичко това се прехвърля върху способноста за разбиране и взаимодеиствие с живите „персонажи“ – има доказателства че четенето на книги може да помогне за по качествени връски с приатели и любими.
19.
За кой герой се отнасят думите „право се убол в сърцето-/ножчето му още тамо!“
20.
За кои две произведения родолюбието е общ мотив?
21.
Коя е основната тема в стихотворението „Художник“?
22.

Какво изразяват думите на Моканина от разказа „По жицата“:

Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

23.
Кое твърдение за съответната изучавана творба е вярно?
24.
Запишете заглавието на изучената творба, за която се отнася съответното твърдение.

Първа група

  • Финалните думи на повествователя открояват мотива за сблъсъка между мечтите за свободна България и печалната следосвобожденска действителност.
  • Мотивът за очите се проявява чрез представянето на скръбните детски очи, изразяващи темата за изгубеното детство.
  • Своеобразни герои в произведението са вятърът и Балканът, съпричастни към делото, за което юнакът призовава.
  • Американски посетители разглеждат български павилион с любопитство.

Втора група

  • „Немили-недраги“
  • „Братчетата на Гаврош“
  • „Вятър ечи, Балкан стене“
  • „До Чикаго и назад“
25.

Какво е внушението на думите на жътварите в разказа „По жътва“:

„Боже! Пак жертва!“