Вътрешна структура на българския език ПДФ Печат Е-мейл
Статии - Статии по български език

Вътрешна структура на българския език


Езикът има своя вътрешна структура. В нея се отделят няколко езикови равнища.


Фонемното равнище е с представителни единици, които се наричат фонеми. Фонемите са градивен компонент на следващото, морфемното равнище. Морфемите, от своя страна, са градивен компонент на лексемите (думите). Лексемата е градивен компонент на словосъчетанията и на изреченията. Съответно разделите в граматиката са фонетика (фонология), морфология и синтаксис (граматика) и лексикология. За да се обяснят и разберат книжовноезиковите норми, е добре да се познават следните основни положения.


Фонетиката се занимава със звуковете на езика като негова материална страна, тоест в плана на изразяване, които са свързани с речевата дейност и като говорене, и като възприемане. Говорните звукове се описват по строго определени признаци. Разграничават се:

  • гласни (вокали),
  • съгласни (консонанти),
  • сонори – напр. р, л, м, н, които имат признаци както на вокали, така и на консонанти,
  • семивокали (полугласни, глайд) – които не притежават свойствата нито на гласни, нито на съгласни, какъвто в българския е й.

Гласните в българския език днес са шест. Предни (меки) гласни в българския са [е, и]. С тях се образува мека сричка – ме, ми, те, ти. Задни (твърди) гласни са – [о, у, а, ъ]. С тях се образуват твърди срички – му, та, го. Това е съществено, тъй като намира отражение при правоговор и правопис.


Съгласните звукове се класифицират по различни признаци, сред които за правоговора и правописа е съществено делението звучни/беззвучни [б - п, в - ф]. Сонорните [р, л, м, н] могат да бъдат сричкообразуващи в някои езици, но в българския правопис и правоговор са важни, поради изпадането/вмъкването големия ер [ъ] в думи и форми. Различават се още меки и твърди съгласни [п’- п, б’- б], което пък има отношение към правописа на мекостта в думи и форми на българския език.


Морфемното равнище е представено от единици, които се наричат морфеми и които са набор от звукове. Популярно казано, морфемите са градивни елементи на думата. Тук се изучава структурата на думата, тук може да се търси и идея за някакво минимално и често пъти непълно значение. Градивността им може да се разглежда функционално. Според функцията се различават два типа: граматични и лексикални морфеми. С помощта на граматичните морфеми се образуват различни форми на една и съща дума. Например формата за мн. ч.: мъж-е, дар-ове. С помощта на лексикалните морфеми се образуват различни думи от корена на една, напр. дар, по-дар-ък, дар-и-тел. От примерите се вижда също, че има морфеми, които са корени на думата, например по-дар-ък, и морфеми, които не са корени. Наричат се афикси (некорени), например по-дар-ък, дар-и-тел. Около корена на думата могат да се поставят некоренни морфеми – префикси/представки (казвам, раз-казвам, при-казвам, пре-раз-казвам), постфикси/следставки (дар-ове), интерфикси (дар-и-тел).


Често настъпва объркване между представата за корен на думата и за основа на думата. Основата на думата следва да се мисли като възможност за словообразуване. Така прилагателното лекар-ски има основа лекар-, към която е добавен форматив – ски. Коренът на думата обаче е лек, към който е добавена лексикалната морфема –ар, която – с малки изключения – е специализирана за образуване на съществителни за лица деятели.

 
 
 

SMS Login

За да получите код за достъп изпратете SMS с код quiz на номер 1092 (цена 2.40 лв. с ДДС). Полученият код за достъп е валиден 7 дни.




Кой е онлайн?

В момента има 18 посетители в сайта

Статистика

Членове : 16463
Съдържание : 89
Брой прегледи на съдържанието : 954573