Българската азбука ПДФ Печат Е-мейл
Статии - Статии по български език

Българската азбука

Българска азбука е звукова или речева. Тя предава речта чрез условни знаци, наречени букви.
Под графика се има предвид не само азбуката, но и останалите знаци, които се използват – стрелки, скоби, многоточие, двоеточие, препинателните знаци.


В резултат от дълъг исторически процес се установяват варианти, които са правописно приети като правилни, напр. жяба > жаба, чяша > чаша. Изборът на препоръчителна и регламентирана правописна форма се регулира чрез система от правописни правила, които се приемат като норма. Ортографията (грц. orthos ‘правилен’, grapho ‘пиша’), тоест правописът, е система от правила за писане на думите и техните части, за слятото и полуслятото или разделно изписване на думите, за употребата на главни и малки букви, за пренасянето на части от думи. Като използва приетите графични средства, ортографията следи за установяване на единство в писането на думите на граматичните им форми.


Писмената форма на българския език се подчинява на графичната система кирилица и на ортографична система от правила и норми. Ортографията регламентира графичните средства, с които се предава писмено речта.


Чрез 30 букви от българската кирилска азбука се предават 45 звука. Тези букви имат две разновидности – главна и редовна (малка). Допълнително тези разграничения се разширяват чрез множеството шрифтови варианти.

Прието е, че буквата С/с означава както изговор на твърдо [с] в думи като смелост, суета, така и изговор на меко [с] в думи като сяра, сянка, сякаш, сюита, а също и изговор [з] в думи като сграда, сговор, сбор, сбогом.

Прието е чрез буквата Я/я да се отбелязва изговор на мека предходна съгласна [’а] – бял [б’ал], дясно, сняг; изговор на йотувана гласна [а] – яма [йама], стая, чиния, кория; йотувана гласна [йъ] в думи като стоя, броя [стойъ, бройъ]; изговор на мека предходна съгласна [’ъ] – деня [ден’ъ], съня. Тоест буквата Я/я условно обозначава четири възможни звукови стойности.

Прието е буквата Ю/ю да означава йотувана гласна [йу] – ютия, южен [йутийа, йужен] и предходна мека съгласна [’у] в думи като люляк [л’ул’ак].

Има букви, с които не се означава звукова стойност. Такъв е малкият ер пред о: условен знак, че пред него съгласната е мека (синьо, шофьор).

Съгласните в българския език са 39. Те се се отбелязват с 21 букви.

Принципно не се отбелязва различието между твърди и меки съгласни: б б’: бал – бял, гг’: голгьол, лл’: луклюк. В българския език има 17 меки съгласни, за които специален знак (графеми, букви) няма. За целта се използват буквите я, ю, ь: земя, любов, сондьор.

Групата от шушкави съгласни – ш, ж, ч, дж, е особена. При нея няма противопоставяне по твърдост и мекост, осбено в някои говори. Всъщност това исторически меки съгласни – шапка (шяпка), жаба. След тях в български думи не се пише я, ю, ь. Преди няколко години обаче се допусна такава възможност при транскрипцията на чужди имена – Жюл и Жул, Шусел и Шюсел.

И така, меките съгласни не се отбелязват със специална буква в българския език. За целта се използват буквите я, ю, ь в определени позиции – земя,любов, сондьор.Буквата Я/я предава четири звукови стойности, и се произнася като [йа] в думи, при които е в началото или след гласна ягода, ясен, стая, чиния, кория, паяк; като[йъ] в думи, като броя, стоя – лични окончания на глаголи за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег. време. С я се отбелязва предходна мекост на съгласен звук пред [а] > [’а ]: дясно, люляк, сняг, и пред [ъ] > [’ъ], която се проявява при членуване на имeна от м.р. ед.ч.: деня. Буквата ю предава две звукови стойности: [йу] в началото на думата или след гласна в средисловие – юг, ютия, воювам, или предходна мекост на съгласната [’у] – любов, тюл, тюрбан.

С буквата щ се отбелязват два съгласни звука [Ш] + [Т]: щастие, щедрост. Същата буква от руски имена се предава на български с две букви шч, срв. Салтиков-Шчедрин, Шчерба. Когато дума завършва на –ш (пустош) и позволява членуване с членна форма –та, не се използва буквата щ, тъй като в пустош|та звуковете се намират на морфемна граница.

Съчетанието от две букви д+ж означава звука [дж]: джоджен, тенджера, джудже, джоб, джам. Диалектно влияние е некнижовният изговор на [дж] като [ж]: тенЖера, бояЖия. Съчетанието от две букви д+з означава звукът [дз]: дзънкам, дзифт.Тези случаи са различни от думи като надживея, надзиравам, при които над е представка и следващите звукове [ж] или [з] се изговарят отделно.

Буквата ь не притежава звукова стойност. Тя се използва, за да се отбелязва мекост на съгласни пред о: шофьор, миньор, сондьор, коафьор. След буквите ч, дж, ш, ж не се изписва ь, независимо че следва гласна о: аранжор, транжор, кашор, бриджор.

Препоръката за изписване на собствени имена е Ганьо, Жельо, Тотьо, но има Закон за гражданската регистрация, където се регламентира изборът на име, налице е също и традиция за изписване като Ганю, Желю, Тотю.

При транскрипция на чужди имена мекост с буквата ь в краесловие, в средисловие и след посочените букви не се отбелязва: Гогол, Негош, Вини, а не: Гоголь, Ньегош, Виньи.

 
 
 

SMS Login

За да получите код за достъп изпратете SMS с код quiz на номер 1092 (цена 2.40 лв. с ДДС). Полученият код за достъп е валиден 7 дни.




Кой е онлайн?

В момента има 93 посетители в сайта

Статистика

Членове : 17917
Съдържание : 95
Брой прегледи на съдържанието : 1012321