Пренасяне на части от думи ПДФ Печат Е-мейл
Статии - Статии по български език

Пренасяне на части от думи

Най-малката произносителна единица е сричката, в която като задължителна съставка трябва да е налице гласна. Сричка, която завършва на гласна, се нарича отворена, а такава, която завършва на съгласна – затворена. Различават се четири структури на сричката:

  • Сричка, образувана от гласна: о|ко, у|хо.
  • Сричка, образувана от съгласна и гласна: да, не, ма|са.
  • Сричка, образувана от гласна и съгласна: аз, от.
  • Сричка, образувана от съгласна, гласна и съгласна: бор, дом.

Сричката е нещо различно от морфемата, тъй като се определя от артикулационно-акустични показатели. Морфемата е носител на значение – смислово, граматично, части от строежа на думата.

Разделянето на думите при пренасяне е свързано с изискване за яснота (графична, възприемателна). Използва се малко тире като показател за прекъсване: зелен-чук, само-лети, смел-чак, сто-личен, вълнени-ята, много-странен, прав-див. Удобен принцип на сечение на думите е принципът на скандирането. Съобразно с него се оформят и възможните и допустими начини за пренасяне на части от думи.

Общи положения

  • Една съгласна между две гласни се произнася с втората гласна. По този начин става и пренасянето на съответните им букви от горния ред на долния: вре-ме.
  • Буквите за две и повече съгласни между две гласни се пренасят така, че поне една съгласна да остане с първата или да слезе при втората гласна: ав-тор, гръм-на.
  • Буквите за две еднакви съгласни се разделят на горния и долния ред: кон-ник, плен-ник.
  • Буквите за две гласни в средисловие се пренасят свободно: те-ория, тео-рия.
  • Буквите за три и повече гласни в средисловие се пренасят, като буквата поне за една гласна се пише на долния ред: не-оимпресионист, нео-импресионист.
  • Й между буква за гласна и съгласна винаги остава при гласната на горния ред: зай-ка, вей-ка, саксий-ка.
  • Когато й е след гласна и пред група от букви с повече от една съгласна, при него на горния ред остава поне една съгласна: айс-берг (не: ай-сберг).
  • Когато й се намира между букви за две гласни, то пренася се с втората гласна: ра-йон.
  • Части от едносрични думи не се пренасят на нов ред: дол, зъб.
  • Буквата за една гласна не се оставя сама нито на горния, нито на долния ред: Афри-ка (не: А-фрика).
  • Когато буквосъчетанието ДЖ бележи един звук, то не се разделя и се пренася на долния ред: бри-джор, джу-дже (но: над-живея).
  • Буквата ь не се отделя от буквата на съгласната, чиято мекост показва: Бо-тьо (не: Бот-ьо).
  • Сложните думи и частичните групови съкращения се пренасят според принципите, установени за другите думи: мно-го-обе-ща-ващ.
  • Звукови, буквени и звуково-буквени съкращения не се пренасят: БАН, МОН, ЕС, ОПЕК, СОАП; БНБ,ВМРО, ЕООД, МВР.Ако имат характер на многосрични думи, могат да се делят на части, които се пренасят: УНИ-ЦЕФ, ФИ-ФА, СВУ-БИТ. При писмено предаване на изговора на буквени и звуково-буквени съкращения пренасянето се извършва по общите правила: ве-ме-рео, ен-де-ка; це-се-ка.
  • Препинателни знаци не се пренасят на долния ред. Изключение се прави за голямото тире, когато бележи изпусната дума или въвежда уточняваща част.
 
 
 

SMS Login

За да получите код за достъп изпратете SMS с код quiz на номер 1092 (цена 2.40 лв. с ДДС). Полученият код за достъп е валиден 7 дни.




Кой е онлайн?

В момента има 52 посетителя в сайта

Статистика

Членове : 4571
Съдържание : 93
Брой прегледи на съдържанието : 687836