Главни букви – най-чести отклонения ПДФ Печат Е-мейл
Статии - Статии по български език

Главни букви – най-чести отклонения

Всяка същност (предмет, обект), която се схваща като “лично” име, се пише с главна буква.

С главни букви се изписват двойните лични и фамилни имена. Колебанията при двойните лични имена и при двойните фамилии засягат изписването на малко тире (дефис, съединителна чертица). Такива имена се свързват с малко тире, а не чрез тире изобщо (има се предвид голямо тире, което е синонимен знак за запетая): Ана-Мария Петрова-Иванова. Това се отнася и за чужди имена от типа на Жан-Жак, Ерих-Мария. Ако двойните лични имена се съкращават, освен точките между тях се пише и малко тире – А.-М. Петрова-Иванова, Ж.-Ж. Русо.


Ако към името е добавена дума (приложение) от типа на син, баща, старши, младши и под., тя се пише с малка буква, полуслято (с малко тире) или разделно: Александър Дюма-баща, Джоунс-младши, Сирма войвода, Капитан Петко войвода, Али паша, Мехмед ага.


Служебни думи – това са частици, членни форми, предлози в средата на едно име с няколко компонента – между лично и фамилно име се пишат с малка буква. Такива думи са: да, дьо, де, ван, ал, бен, фон: Леонардо да Винчи, Васко да Гама, Шарл дьо Гол, Осамма бен Ладен.
Ако компонентите преди такива служебни думи са отпаднали и името започва от служебната дума, тя се изписва с главна буква: Ван Гог, Бен Ладен, Да Винчи, Дьо Гол.
Същият е принципът, по който се изписват имена с апостроф: Д’Арк, но Жана д’Арк, с’Херенелдерен.
Имена с апостроф преди и след главно О се пишат с главна буква: О’Брайън, О’Хара, О’Грейди.
По традиция слято се изписват някои имена: Дебюси, Лекуврьор, Лафонтен, Ларошфуко.
Чуждоезични имена с представка мак ‘син’ се изписват слято с името с една главна буква: Макбет, Макдоналдс, Макферсън. Практиката е колеблива: МакДоналдс. По-обстойно такива случаи ще бъдат разгледани в темата за транскрипция на чужди имена.


Само с кратка членна форма и с главна буква се пишат прякори и прозвища: Иван Дебелия, Петър Кьоравия.


Има “лични” имена, които са словосъчетания: Белия зъб, Жив пуяк, Стъклено око, напр. Хей, Стъклено око, ела насам. Те се пишат с начална главна буква. Те могат да бъдат членувани или нечленувани: правописът им се определя от начина, по който са въведени в текста.
Пред подобни имена словосъчетания може да стои лично име: тогава и личното име, и първата съставка от името словосъчетание се изписват с главни букви: Пипи Дългото чорапче, Иван Големия карък.


Различаването между име на литературен персонаж, двусъставни псевдоними, които се схващат като лично име, от обкновените приложения към лично име се маркира от главна буква: Баба Яга vsнякоя си баба Мария, Чичо Стоян vsнякой си чичо Камен, Кума Лиса vsедна хитра Лиса. В повечето случаи ние мислим тези имена като цялост: Стефан Караджа, Патриарх Евтимий, Баба Тонка, Йоан Екзарх, Отец Паисий, защото често това са исторически личности нашата история.

Преходи от лично име към нарицателно.

При такъв преход новото обозначаване се изписва с малка буква.

  • Някои лични имена започват да се употребяват в смисъла на типажи и като характеристики, които са присъщи на дадено множество: Колумб > колумбовец – колумбовци ‘откриватели’; Дон Жуан > донжуан – донжуановци, донжуани ‘женкари’; Юда > юда, юди ‘предател, продажник’. Тогава се пишат с малка буква.
  • Някои лични имена започват да се отнасят към друти извънезикови обекти (предмети), започват да обозначават други същини: Ампер > ампер‘мерна единица’. Обикновено развиват форми за множествено число и бройни форми: ампери, два ампера.
  • Често търговски марки започват да се схващат като нарицателни имена. Те развиват обикновено форми за множествено число, определени форми, бройни форми: Ксерокс > ксерокс ‘копирна машина изобщо’ – ксерокси – два ксерокса; Интернет > интернет ‘глобална компютърна мрежа’, нескафе –две нескафета – много нескафета.


Преходи от нарицателно име в “лично”.

  • Думи за титли, звания, длъжности, професии се пишат с главна буква, когато са (1) в началото на изречение, или (2) когато се използват като обръщение и при адресиране в официално-деловия и административния регистър на езика:

Обърнах се към директора на училището с молба да...
Но:
До Директора на ...
Уважаеми г-н Директор,...
Господин Директоре,...
Вчера разговарях с министър-председателя.
Но:
До Министър-председателя на...
Уважаеми г-н Министър-председател,...
Вчера се срещнах с председателя на парламента.
Но:
До Председателя на Народното събрание
До Председателя на 40-ото народно събрание
Господин Председателю,...
Господин Председател,...

Дали в обръщението ще се употреби звателна форма там, където това е възможно, е въпрос на личен избор.
Думи за титли, длъжности, научни звания и степени, когато са поставени пред собствено име в свързан текст, се пишат с малка буква като нарицателни съществителни: акад. Младенов, арх. Петров, генерален директор П., д-р Иванова, член-кореспондент Бояджиев, инж. Токмакчиев, доктор на техническите науки А. Петров, д-р на икономическите науки Ив. Иванов. Такива думи се пишат с главна буква или само първото от тях в писмени молби, доклади, рапорти и под. при обръщение и когато не са употребени със собственото име, срв.
Господин проф. Иванов, ...
Уважаеми акад. Станков, ...

  • Димитровска задушница, Петровска задушница се пишат с главна буква, защото са имена на празници. Но по принцип всички прилагателни, образувани с наставка –ски, се пишат с малка буква: вазовски стих, ботевска душевност, и слято, когато са двусъставни: кралимарковски дух, байганьовски характер.
  • Притежателни прилагателни, които са получени от същински собствени имена чрез наставки –ов, -ен, -ин, се пишат с главна буква: Вазови творби, Ботева поезия, Димов роман, Дарвинова теория. В зависимост от степента на разпространеност и терминологичност изрази като Евклидова геометрия, евклидово пространство, Брауново движение, брауново движение се изписват по преценка на пишещия с главна или малка буква. Ако такова прилагателно е образувано от два компонента, изписването му е полуслято и с две главни букви: Крали-Маркова сестра, Бай-Ганьово пътуване из Европа, Иван-Вазов роман, Бай-Ганьов характер, Хаджи-Ничов свят, Княз-Борисова България, Хан-Крумови закони, Цар-Симеонова дипломация, Барон-Хиршова железница.


В езика има много несъщински собствени имена, те функционират като “лично име” за различни същности и обекти от разнообразно естество. Като състав могат да имат само един компонент или да бъдат “име-от-няколко-компонента”. Могат да се пишат със или без кавички.

  • Такива имена от един компонент се пишат с главна буква и без кавички: Европа, Родопи. Към тях обикновено се добавя приложение: остров Самос, връх Мусала, аерогара София, порт Бургас. Това са имена на географски обекти. Те често се срещат по табели, където с главна буква се изписва приложението, защото е в инициална (начална) позиция. Ако след такова име се добавя север, изток, запад, юг, център, изписването е полуслято, а добавената дума е с малка буква: София-център, Варна-запад.
  • С кавички се изписват имена, когато се конкретизира същност сред множество подобни (комисии, направления, дирекции, отдели, кабинети): комисия“Антикорупция” (сред множество комисии), дирекция “Правна” (сред множество други дирекции), отдел “Връзки с обществеността” (сред множество други отдели). Те също се срещат по табели, където приложението се изписва с главни букви.
  • Когато има вероятност значението да избяга, се пишат кавички:

Подарих на Албена “Албена” (тук името в кавички може да означава кутия бонбони, курорта Албена, парфюм, книга и пр.).

  • Ако се мислят като астрономически обекти, думите космос, вселена, галактика, луна, земя, слънце се пишат с главна буква, срв.: Паднах на земята, но: Дойдох с мисия от Земята (‘планетата’).
  • Посоките на света изток, запад, север, юг се пишат с малка буква – От изток изгрява слънцето. Ако се употребяват вместо имена за други същности – обединения, коалиции и пр. – се пишат с главна буква: Обединението между Изтока и Запада има много измерения.


Имена от няколко компонента. Те се пишат с начална главна буква със или без кавички. Могат да именуват паметници, забележителности, държави, договори, съюзи, институции, празници и пр.: Александрийската библиотека, Айфеловата кула, Ниагарския водопад, Черна гора, Европейски съюз, Маастрихтски договор, Министерство на образованието и науката, Български червен кръст, Ден на храбростта.

  • Ако е употребено само част от името, в официални документи то се пише с главна буква: Приоритети на Министерството са ... Акцентите в Стратегията са ...
  • Ако такова име започва с цифра, следващото съществително се пише с малка буква – 83. улица, 24 май, 3 март.
  • Вместо тези имена за някои случаи може да се употребят описателни изрази: дирекция “Благоустройство” и дирекция за благоустройство, отдел “Трудова заетост” и отдел за трудова заетост. Ако са поставени върху табели и са в инициална позиция, например в таблици един под друг, описателните изрази се пишат с главна буква. Ако се употребяват в изречение, главна буква не е необходима: Звънях в дирекцията за трудова заетост.
    • Често допускана грешка е нечленуването на такива изрази: Звънях в дирекция за трудова заетост (вм. ДИРЕКЦИЯТА). Депутатите влязоха в пленарна зала (вм. ПЛЕНАРНАТА). Ще работя в Министерство на образованието (вм. МИНИСТЕРСТВОТО НА...).
  • Ако компонент от такова име е собствено име, то се пише с главна буква: Конституция на Република България, Велико Търново, Санстефанска България. Но: Нови пазар (пазар не е собствено име).
  • При транскрибиране на такива имена се следват правилата, които са валидни в изходния език: Банк Лионел, Дойче Банк, Комеди Франсез. Служебните думи в техния състав се пишат с малки букви: Рио де Брасо, Белвил сюр Сон. Когато обаче са преведени, се следват правилата за правопис на българските несъщински собствени имена: Белият дом, Улица на кармелитките.


Някои употреби на главната буква се определят от препинателните знаци и разположението на самия текст. Такива употреби се наричат синтактични.

  • Всяка начална дума от всяко изречение в текста, независимо от вида на текста и на изречението, от дължината му, мястото върху страницата се пише с главна буква. Това е т.нар. инициална (начална) позиция на главната буква.
  • Всяко абсолютно начало на текст се пише с главна буква: авторово име, заглавие на текст (документ), обръщение.

Заявление от ...
Молба от...
Искане за...
Жалба от...

  • Всяка начална дума в относително самостоятелна част от текст (отделен пасаж/абзац, обръщение, заглавие/подзаглавие, мото, уточнение, раздел и подраздели, наименования /обяснение към материал, авторски ремарки, текст в таблици). При таблици – езиковата част от всеки нов ред започва с главна буква, когато се приема за самостоятелен елемент или представя собствено име. В останали случаи е въпрос на авторов избор.
  • След препинателни знаци за край на изречение (точка, въпросителна, удивителна, двоеточие, многоточие).
  • В позиция непосредствено след обръщение (в адреси, писма, молби и пр.), следвано от запетая, и когато започва на нов ред, изречението започва с главна буква:

Уважаеми г-н Кмете,
Моля да разрешите ... или
Моля, разрешете ...
Но:
Уважаеми г-н Кмете, моля да разрешите...

  • След знак за графично оформяне на текст (или препинателен знак във функцията на знак за графично оформяне като точка, малко/голямо тире, скоба, кавички и пр.) се пише с главна буква първата дума от всяко изречение. Това са случаи на изреждане, изброяване,
  • Да се провери дали има автобус.
  • Да купя билет.

Или:
1) Да проверя кога тръгва автобусът.
2) Да купя билет.

  • След двоеточие или след тире при изброяване първата дума може да бъде или с главна (възприемане като самостоятелно цялости на изброените елементи), или с малка буква (възприемане на елементите като една цялост).

Вид на занятията:

  • Аудиторни.
  • Извънаудиторни.

Или:
Характер на мерките за сигурност:

  • индивидуални,
  • групови,
  • специални.


Учивостта в българския език се отразява чрез главна буква. В официални документи за изразяване на учтивост се използва главна буква при съществителни за титли, звания, професии, длъжности. Само когато са в начало на обръщение, думите господин, госпожица и госпожа се пишат с главна буква – Господин Петров,... но: Уважаеми господине, ...; Госпожо Иванова, ... но: Уважаема госпожо Петрова,... С главна буква се пише личното местоимение за 2 л. мн.ч. Вие, Вас, Ви. С главна буква се пишат притежателните местоимения за 2 л. мн.ч. Ваш, Ваша, Ваше, Ви.
Поздравяваме Ви с Вашия юбилей.
Уведомяваме Ви, че проектът Ви е спечелил финансирането.
При обръщения към короновани особи, членове на техните семейства, носители на благороднически титли, висши духовни служители съставките се пишат с главни букви: Ваше Благородие, Ваше Височество, Ваше Кралско Височество, Ваше Преосвещенство, Ваше Превъзходителство. В официални документи при титулуване се пише с главна буква и третоличното местоимение за ср. р.: Негово Високоблагородие, Техни Височества.

 
 
 

SMS Login

За да получите код за достъп изпратете SMS с код quiz на номер 1092 (цена 2.40 лв. с ДДС). Полученият код за достъп е валиден 7 дни.




Кой е онлайн?

В момента има 93 посетители в сайта

Статистика

Членове : 17917
Съдържание : 95
Брой прегледи на съдържанието : 1012320