Някои съвременни фонетично обусловени редувания ... ПДФ Печат Е-мейл
Статии - Статии по български език

Някои съвременни фонетично обусловени редувания
и отразяването им в правописа и правоговора

ПРОМЕНЛИВО Я

Редуването на я>е се изучава в училище като “променливо я”. Това променливо я е наследник на старобългарската ятова гласна, която в определени условия се произнася или като [йа], или като [e]. Два са факторите, които влияят. Първо, трябва да се следи къде е мястото на ударението. Второ, трябва да се следи за характера на сричката след променливото я – дали тя е твърда, или мека (твърдата сричка има гласни а, о, у, ъ, а в меката сричка – гласни е, и). Проверка се извършва с други форми и думи.

Обаче в някои думи я е наследник на други старобългарски гласни, например на малката носовка при сегашно деятелно причастие: вървящ – вървящи, ходещ – ходещи, или при глаголи с наставка – на: седна – сядам. Освен това има и непроменливо я, с което се отбелязва мекост на предходна съгласна и при което няма редуване на я в е: поляна – поляни.

Правилото гласи: Пише се и се изговаря гласна я, когато тя е под ударение и пред твърда сричка (с гласни а, о, у, ъ) или в краесловие: бяс> бЯсна, бЯсно тясна, тясно; гласна я прехожда в гласна е, когато е под ударение и пред мека сричка (с гласни е, и): бяс >бесен, бесни, тесен, тесни.

От правилото има немалко отклонения.

  • Запазва се гласната е при прилагателни на -ен: хляб > хлебен, хлебна, хлебно; цвят > цветен, цветна, цветно. Тези прилагателни съдържат променливо я пред наставката -ен и запазват е във формите за женски и среден род, въпреки че е пред твърда сричка. Но това не е винаги така, срв. бяс > бесен, бЯсна, бЯсно, бесни.
  • При прилагателни на -ен я се редува с е, ако сричката в думата съдържа променливо я и е пред съгласните ж, ч, ш, щ (шт): мля|ко > мле|чен, млеч|на, млеч|но, млеч|ни, грях > гре|шен, греш|на, греш|но, греш|ни. Но: пряк – преч|ка, ня|кой – не|що.
  • Редуване на я с e се наблюдава в сложни думи, които в подчинените съставки имат променливо я, върху които не пада ударението: беломорски, белокос, неколкократен, железобетон, снегопочистване.Когато обаче второстепенното ударение е яснодоловимо, това редуване не се реализира: няколкостотин, тяснопартиен, дясноориентиран, прякоотговорен. Обикновено тези прилагателни могат да се пишат и разделно.
  • Запазва се променливото я при съществителни с наставка -ост. Това са обикновено съществителни с абстрактно значение (абстрактни съществителни), които са образувани от минали причастия. Тези съществителни съдържат променливо я, но когато се членуват, в членуваната форма я се запазва, независимо че ударението се премества: закостенял, закостенЯлост, закостенялостта; припрян, припряност, припряността.
  • Има съществителни с наставка -ост, които не произлизат от причастия. Тогава редуването на гласната я в гласна е се реализира: вярност, верността; цялост, целостта; рязкост, резкостта.
  • Запазва се гласна я пред мека сричка при глаголи в мин. свършено и минало несвършено време в 1 и 2 л. мн. ч.: видяхме, видяхте. Това е валидно и за глаголи в мин. несв. време в 1 л. ед. ч. и 2, 3 л. мн. ч. Тук я (по произход от старобълг. малка носовка) в окончанието е в позиция след гласна или шушкава съгласна ж, ч, ш, щ: броя, броях, брояхме, брояхте; мълча, мълчах, мълчахме, мълчахте; лежа, лежах, лежахме, лежахте.
  • Я прехожда в гласна е, когато е извън ударение при глаголи от I и II спр. в мин. несв. вр.: нося, носех; пия, пиех. Редуването е/я различава форми на глагола!
  • Я прехожда в гласна е, въпреки че е пред твърда сричка при глаголи, които завършват в 1 л. ед.ч. сег. вр. на -на (когато се образува глагол от св. вид): сядам – седна, блясвам – блесна, лягам – легна, крясвам – кресна, впрягам – впрегна, мятам – метна, стряскам – стресна, плясвам – плесна, клякам – клекна. НО има изключения: дялна, бялна се, пробягна, зяпна, млясна, мярна се. Има също и дублети: ВЕСНА СЕ, ВЯСНА СЕ.
  • Дублетност има и при личните имена: Вяра и Вера, Невяна и Невена.
  • Системно и редуването на я в е при минали деятелни причастия, при минали страдателни причастия, образувани от глаголи от I и II спрежение: вървя, върви – вървял, вървели; извървян, извървени.
  • При глаголи от III спрежение няма промяна във всички форми: стрелям, стреля – стрелял, стреляла, стреляло, стреляли; отстрелян; отнасям, отнася – отнасял, отнасяла, отнасяло, отнасяли; отнасян.
  • Глаголите от III спр. с наставка -ям образуват всичките си форми с я неударено, така че двете минали деятелни причастия са еднакви: стрелял; сег. деят. прич. – стрелящ; мин. св. и мин. несв. време са еднакви – стрелях (изкл. 2, 3 л. ед.ч.); мин. страд. причастие стрелян, разстрелян.
  • Няма редуване я/е при сегашните деятелни причастия -ящ, -ящо, -яща, -ящи, образувани от глаголи от I и II спрежение,
    • когато ударението пада върху основната гласна (пред щ): четЯщ, четЯща, четЯщо, четЯщи; горящ, горяща, горящо, горящи;
    • когато ударената гласна е в позиция след друга гласна (броЯщ) причастните форми завършват на –ящ: броящ [не: броещ]; или
    • след шушкава съгласна ж, ч, ш, ш причастните форми завършват на -ащ: лежащ, стърчащ [не: лежещ, стърчещ].
  • В причастната форма на глаголите от I и II спрежение, която завършва на -ещ, -еща, -ещо, -ещи: пишещ, ходещ няма редуване. Ударението в тези случаи пада върху друга сричка.
  • Глаголите от III спр. образуват сегашни деятелни причастия -ащ и -ящ независимо от ударението: гледащ, падащ, стрелящ – и редуване няма.

При много думи, навлезли в книжовния език, които принципно съдържат старата ятова гласна в позиции на редуване, такава промяна не се извършва. Пише се и се изговаря е в думи от западните български говори, от руски, от черковнославянски: човек, избелвам, век, дело, отдел, сделка, мекотело, местност, зрелост, потребност, неразделно, равномерно.

Според местния изговор се изговарят и пишат географски имена, които съдържат променливо Я: Брегово, Големо Пещене, Железна, но: Бяла Слатина, Оряхово. По принцип географските имена от местно значение се пишат и изговарят според начина, който е възприет в местните говорите, тоест те не се подлагат на нормализация: Шумако, Темното езеро, Долна Лака, Железна и Желязна.

Съществува непроменливо я, което не е наследник на старата ятова гласна. То е съществувало като йотувано а (нарича се още етимологично я). Във всяко обкръжение, независимо от ударението или от сричката, то остава непроменено: поляна – поляни; тояга – тояги; орляк – орляци; кафяв – кафяви; сеяч, сеятел. В североизточните говори обаче непроменливото я се е слято с променливото и се преглася в същите му позиции: тоежки, полени. Това не е книжовна норма: тоежки, полени.

 
 
 

SMS Login

За да получите код за достъп изпратете SMS с код quiz на номер 1092 (цена 2.40 лв. с ДДС). Полученият код за достъп е валиден 7 дни.




Кой е онлайн?

В момента има 53 посетители в сайта

Статистика

Членове : 16524
Съдържание : 94
Брой прегледи на съдържанието : 966629