Исторически редувания ПДФ Печат Е-мейл
Статии - Статии по български език

Исторически редувания

Освен съвременните се разграничават и исторически редувания. Част от тях се проявява в корените на думите. Чести са примери с тези редувания в училище, когато се изучава морфологичният строеж на думата и трябва да определи коренът й. Например при редуване [е] [о]: тека –ток, изток, приток, поток, оток – точа; редуване [и] [о]: вия –вой, повой. Получават се редици от редувания: [ъ] [е] [а]: въртя – вретено –врат, врата, обрат, поврат; q [е – а и о] почна – начена – начало –почин и т.н.

Тук ще бъдат споменати само онези, които имат отношение към правописа и правоговора в пунктовете на колебание. Те засягат промени на съгласните г, к, х или в посока на ж, ч, ш, или в посока на з, ц, с; под влияние на йота пък се извършва промяна с, з в ш, ж, на т, д в щ, ж.

Промяната (редуването) на [к, г, х] в [ч, ж, ш] се извършва пред гласни [е, и] в края на корен или основа на думата. В практически аспект се свежда до думи, чиято последна буква е к, г, х, към които се прибавят окончания, съдържащи гласните е, и. В историческото езикознание тази промяна е известна като първа палатализация. Например именно поради нейното действие мн.ч. на око и ухо е съответно очи, уши. Или например преходът на въпросителното местоимение кой в чий.

Преминаване на [к, г, х] в [ч, ж, ш] се наблюдава при:

  • Звателни форми на -е в имена от м. р.: бог – боже; другар – друже; херцог – херцоже; патриарх –патриарше; пастух - пастуше. В някои случаи тази форма съвпада с умалителната форма на същото име: войник – войниче, човек –човече, юнак – юначе. Вероятно на това съвпадане се дължи тенденцията звателните форми на тези имена да се образуват с окончание -о: войнико, юнако.
  • Събират. форми на някои думи: книга – книжа.
  • Глаголи от І спрежение влека, мога, облека, пека, река, сека, тека, тъка и производните от тях, когато се прибавя наставка, съдържаща гласните е/и. Това са всички форми на сег. време без тези за 1 л. ед. ч. и 3 л. мн. ч.: тъка, тъкат – тъчеш, тъче, тъчем, тъчете. Преходът се осъществява и във формите на мин. несв. време: тека – течах, във 2 и 3 л. ед.ч. на мин. св. вр. с окончание -е: пекох – пече, но пекохме; при сегашните деятелни, при миналото несвършено, при миналото страдателно причастие и при деепричастията: пека – печащ/печещ, печал/печел, печейки, печен; при формите на повелително наклонение: пека – печи, печете.

Ориентир за възможна промяна са някои наставки като например наставка за образуване на умалителни съществителни – байрак, байраче, калпаче. При прилагателните такива оринтири са наставките -ен, -еск(и), -и: мляко – млечен, враг – вражески, вълк –вълчи.

Някои глаголи са образувани от имена: оглушея (от глух), дострашее ме (от страх), знача (от знак), но в съвремието те не се схващат като прояви на това историческо редуване.Рядко, само когато се образуват глаголи с наставка -асам, има колебание, напр. уроки – урочасам, пъпка – пъпчасам, бълха – бълшасам, но често се чува бълхясам.

Промяната на [к, г, х] в [ц, з, с] е известна като втора палатализация, защото е протекла по-късно от първата. Тя се очаква при думи, които завършват на к, г, х, когато се образуват формите им за множествено число с окончание – и: юнак – юнаци, полог, кожух, внук, любовник. Думите владика и патрика аналогично се променят в мн.ч. – владици, патрици.

  • Ако думата завършва на [ск], не протича промяна: випуск – випуски, обелиск, обиск.
  • Изключително непоследователна е промяната при други групи съгласни, на които може да завършва една дума, напр.:
    • [нк] кепенк – кепенци, кюнк – кюнци (въпреки че днес са преминали в класа на думи с наставка -ец: кюнец, кенепец), обаче: франк – франки;
    • [рк] очерк, почерк, турк очерци, почерци, турци, обаче: фойерверк – фойерверки;
    • [лк] вълк – вълци.
  • Редуването [к ц] не е последователно при имена за означаване на националности: грък, гърци, но: трак – траки, дак – даки, франк – франки. Когато такива имена завършват на -як или -ак, редуването е последователно: казак – казаци, словак – словаци, поляк – поляци.
  • Редуването [г –з] е ограничено: враг врази, залог –залози, подлог – подлози, булдог – булдози.
  • Непоследователно е при групата [рг]: възторг – възторзи, хирург – хирурзи, но: Кобург – Кобурги, Хабсбург – Хабсбурги.
    • От редуването са изключени съществителни на [нг]: дансинг – дансинги, лозунг, пудинги, фитинг, лифтинг, къмпинг; едносрични съществителни за народности: гег – геги, фриг – фриги, но при многосричните са със статут на дублетност (и по-скоро с тенденция да не се извършва промяна): варяг – варязи/варяги, печенег – печенези/ печенеги.
  • Редуването [х с] е ограничено: алманах – алманаси, евнух, кожух, метох, монах, сиромах, стомах, търбух. Среща се при групата [рх]: монарх – монарси, екзарх – екзарси, патриарх – патриарси, йерарх – йерарси. Не се среща в мн. ч. на думите орех, успех, щрих, тезгях, жених, триптих, засух, октоих, на думите, означаващи националности: чех – чехи, сих, лех, казах. Но пък при влах и куцовлах промяната се реализира власи, куцовласи.
  • Прилагателните се запазват непроменени в мн.ч. сух – сухи.
  • Редуването се реализира във формите за мн. ч. на две съществителни от ж.р.: ръка – ръце, нога – нозе; в стари падежни форми (за дателен и местен падеж): майка – майце си, бог – обозе, помози бог (стара повелит. форма).

Стари исторически редувания са се получили и под влияние на йота.

  • Редуването [с, з ] > [ш, ж] под влияние на йота (j) се открива в думата свише (< високо).Заети от руски са прилагателните висш, нисш. При тях често се допускат правописни грешки: виш, ниш.
  • Редуването [ц ч], което е получено от по-старо първоначално [к], променено по първа палатализация в [ч] и в трета палатализация в [ц], се реализира в думите отец – отче, старик – старец – старче, а също и при някои наставки [-ица] > [-ар]: баницабаничар; [-ица] > умалит. [-е]: лисица – лисиче; [-ц] > [-ило]: венец – венчило; [-ица, -ец] > [-ина]: месец – месечина, конец – кончина; [-ец] > [-ество]: отец – отечество, творец –творчество.
  • Редуването [ск, зг ] > [щ, жд] под влияние на йота е рядко: леска – лещак, глозгах – глождя.
  • Редуване [т, д ] > [щ, жд] под влияние на йота се реализира при образуване на несв. глаголи с наст. [-я|м,-а, след шт, жт]: сетя се – сещам се, видя – виждам; при няколко глагола от І и ІІІ спр.: обода – обождам, глътна – поглъщам; при несв. глаголи от ІІ спр. [-явам, -вам]: смутя – смущавам. Тук грешки не се срещат.
    • Не се срещат и грешки в това редуване (защото не се схваща като редуване) в над 150 съществителни на [-ние], възприети от руски и черковнославянски: смутя –смущение, посещение и др.
    • Добре е да се запомни, че се това историческо редуване се проявява в две форми на повелителното наклонение (с правописно узаконена елизия на д): ям, ядеш – яж, видя – виж.
  • Редуването [б, п, в, м ] > [бл, пл, вл, мл] се нарича още епентеза, или вмъкване. То не е характерна българска особеност, но се реализира в езика ни при заемки от руски и черковнославянски отглаголни съществителни и при образуване на несвр. глаголи от свършени:
    • бл]: оскърбя – оскърбление, забава – забавление;
    • [п пл]: изкупя – изкупление, престъпя – престъпление;
    • вл]: представя – представление, поздравя – поздравление;
    • мл]: изумя – изумление, уведомя – уведомление, земя –земляк, землянка, оземлявам, но: земен, земемерен;
    • Среща се и в няколко прилагателни: явя – отявлен, любя –възлюблен, сабя – саблен.
  • Редуването [т, д ] > q, тоест изпадането на [т, д ] се проявява в 12 глагола на І спрежение, когато се образуват форми за мин. св. деят. причастие: [т q]: чета, четох – чел, мета, метох – мел, плета, плетох – плел. В някои от формите се добавя [ъ]: растарасъл, който, от своя страна, в някои позиции изпада [ъ > q]: расла, расло, расли. В други форми изпада [д]: бода, бодох – бол; доведа – доведох – довел; дам, дадох – дал; клада, кладох – клал; крада, крадох – крал; ям, ядох – ял; преда, предох – прел. Това са т.нар. елови причастия, но [д] изпада, когато се образуват несвършени глаголи от отида [+ вам] – отивам, бъда [+вам] – бивам.

  • Изпадането на й е всъщност резултат от редуване [й – q]. То се проявявя във:
    • глаголни основи: пея, пеят – пееш, пее;
    • в именни основи: славей, славеят – славеи, герой, героят, герою – герои, героичен, бой, бойци – боец;
    • в местоименни основи: мой, моят – мои; твой, твоят – твои, свой, свойски, своят – свои, свое.

Част от това редуване е свързано с правописа и правоговора на й.

В някои форми на думи системно изпада съгласната [с], когато е част от наставката -ски на прилагателно име. Тук има много колебания и отклонения от правописната норма. Добре е да се запомни, че изпадане на [с] от наставка -ски се отбелязва в случаи, когато думата, от която се образуват прилагателните, завършва на следните съгласни:

  • -СТ : реформист – реформистки;
  • -С: Бургас – бургаски;
  • -З: Хаинбоаз – хаинбоазки;
  • -Ж: Париж – парижки;
  • -Ч: Петрич – петрички, Гринуич – гринуички;
  • -Ш: Горни Тръмбеш – горнотръмбешки;
  • -Щ: Букурещ – букурещки;
  • -Г, но когато се прибавя -ски, протича палатализация и редуване с Ж: Волга – волжки;
  • -К, но когато се прибавя -ски, протича палатализация и редуване с Ш: войник – войнишки;
  • -Х, но когато се прибавя -ски, протича палатализация и редуване с Ш: сиромах – сиромашки;
  • -СК+ СКИ: баск – баски (като прил. баски сепаратисти).

Това правило също често се включва в тестови въпроси по български език.

 
 
 

SMS Login

За да получите код за достъп изпратете SMS с код quiz на номер 1092 (цена 2.40 лв. с ДДС). Полученият код за достъп е валиден 7 дни.




Кой е онлайн?

В момента има 67 посетители в сайта

Статистика

Членове : 17917
Съдържание : 95
Брой прегледи на съдържанието : 1012295