Най-чести правоговорни и правописни отклонения ... ПДФ Печат Е-мейл
Статии - Статии по български език

Най-чести правоговорни и правописни отклонения
на граматично равнище

В българския език всяко съществително име притежава граматичната категория род. Тя е исторически променлива. Например в старобългарския език думите вечер, жар, кал, вар, прах са били съществителни от мъжки род. Следата за това се открива в поздрава Добър вечер! и в името на празника Бъдни вечер.

От мъжки род е думата аташе: културен аташе, но в разговорността често се употребява като същ. от ср.р. – културното аташе. Съществително мебел е от ж.р.: мека мебел. В други случаи се проявява явлението дублетност: прахът/прахта, газът/газта.

В някои случаи се наблюдава наличие на две общоприети или реално употребими форми изговорни или правописни форми на една и съща дума. Това положение се нарича дублетност, която на морфологично равнище при съществителните се проявява в категориите род и число. В момента колеблив е изборът на род в двойката газът/газта: природният ресурс, природен газ, е от м.р., а обработеният продукт е от ж.р.: Свърши ми газта (на печката, на колата).

В езика ни има съществителни от общ род: роднина, хаймана, лапнимуха, което означава, че те се съгласуват с прилагателното според обекта, който назовават – една роднина и един роднина. Колеблива е практиката по отношение на думата колега. Вярно е, че има и съществително от женски род – колежка, но във високия стил се предпочита употребата на съществителното в общ род – един колега и една колега.

Членуваните (определените) форми на съществителните от м.р. ед.ч. биват пълни -ът, -ят, и кратки – а, -я. Меките варианти –ят, -я се реализират при следните съществителни: ден, зет, кон, път, крал, огън, сън, лакът, нокът, цар, а също и когато съществителното означава деятел и завършва с наставки -ар, -яр, -тел: вратар-ят, главатар-ят, овчар-ят, леяр-ят, юбиляр-ят, преподавател-ят, двигател-ят, съединител-ят.

В думи като буквар, пазар, катинар, котел, хотел, мотел, ботел, календар, олтар, капиляр, формуляр, минзухар, куфар е налице само формално съвпадение на -ар и -тел, тоест те не са деятелни наставки, което означава, че в такива случаи се реализира твърдият вариант на членните форми: букварът, пазарът, олтарът (букварят, пазрят, олтарят)

Мекият вариант -ят, -я се пише при съществителни и при прилагателни местоимения, които завършват на -й: бой - боят, -я, герой – героят, -я, край – краят, -я, мой – моят, -я, твой – твоят, -я. Мекият вариант -ят, -я се пише при всички изменяеми прилагателни имена и при притежателни местоимения, завършващи на съгласна – хубав, -ият, -я.

Употребата на пълни членни форми зависи от синтактичната позиция на думата в изречението: когато членуваното име е подлог или сказуемно определение към подлог. Практическото правило е следното: ако съществителното (или словосъчетанието от прилагателно и съществително) може да се заменя с местоимението той, без да се нарушава смисълът на изречението, тогава се пише пълната членна форма: Романът (= той) стана бестселър. Последният роман (= той) стана бестселър. Кой е последният роман (= той)? Романът “Шифърът на Леонардо” става най-хитовият бестселър.

Пълна членна форма се реализира и в случаи, когато името е самостоятелно употребено в заглавия на книги, филми, афиши и пр.: Капиталът, Железният светилник. Когато подобно заглавие е употребено в рамките на изречението и не е подлог (или сказуемно определение), то се членува с кратка членна форма, напр. В “Капитала” К. Маркс разглежда икономическите отношения.

Кратки членни форми се реализират във всички останали случаи (при функция на пряко или непряко допълнение, след предлози). Това е възможно съществителното (или словосъчетанието) от изречението да бъде заменено с местоимението него/го, без да последва от това нарушаване на смисъла, напр. В “Капитала” (= в него) К. Маркс разглежда икономическите отношения.

Книжовноезиковият регламенг формулира, че при прозвища и прякори на лица се реализира кратка членна форма, независимо от синатктичната позиция в изречението: Иван Бухала, Петър Кривия. Но при имена на местности може да се реализират и или само кратки, или само пълни членни форми според местната традиция, и това също не зависи от синтактичната позиция. Повечето от тях са с кратка членна форма: Хисаря, Юндола, Предела, Леденика, Хисарлъка, Превала, Предела, Джендема, Лонгоза, но: Долът.

За разлика от тези случаи имената Ватикан и Анадол се членуват по общото правило, тоест изборът зависи от синтактичната им позиция в изречението: Ватиканът излезе със съобщение. Посетих Ватикана. Анадолът е особен район. Прекосих Анадола.

В правописа е системно удвояването на [т] при съществителни от ж.р., които завършват на -ост, когато се използват определите им форми: младост – младостта. При изговор удвояването не се произнася или почти не есе произнася, което подвежда и невинаги се отразява в правописа. Ако такова съществително завършва на –ш (пустош), то се членува с – та (пустошта), тъй като е на морфемна граница, като за обозначаването не се използва графемата щ.

Съществителните имена притежават и граматичната категория число: единствено и множествено. Има обаче имена, които са само в единствено число. Най-често това са абстрактни понятия (героизъм), събирателни (студентство), вещества (азот), съществителните собствени. В езика има и съществителни, които са само с форми за множествено число – топоними (Анди, Алпи, Родопи), мощи, макарони, очила, данни, трици и пр. В говорите често се чува Родопа планина, или като име на фирма Родопа. Тези случаи не бива да смесват с номенклатурното географско название. С нарастването на популярноста на социологическите проучвания все по-често се чува употреба като например [?Тази данна ни показва ...], което е отклонение от книжовната норма. Тенденцията в историческия развой на думите само с форми за множествено число е да развиват форми за единствено число: например ако в старобългарския език думата книга е била само с форми за множествено число, от ХІV век насам започва да се развива и да се установява формата за единствено число.

Пункт, който предизвиква колебания, е употребата на специалните бройни форми при имена не-лица. Те се реализират само след числително бройно, след наречия като колко, толкова, няколко,и то в случаи, когато се мисли малко количество: стол – два стола, няколко; учебник – 10 учебника, три учебника, 245 учебника; самолет – 435 нови самолета; няколко самолета, но хиляди нови самолети. Вметнатият ер голям [ъ] и вметнатото [е] се запазва – два косъма, два прозореца. Изключения са думите литър и метър, като тук дали ще отпадне големият ер [ъ] зависи от смисъла: ако се мислят като мерни единици, той отпада – два метра, пет литра, но ако се мисли “предметността”, той, [ъ], се запазва: Купих два метъра – единият за вкъщи, а другият за вилата. При имена за лица винаги се реализира обикновеното множествено число – пет полицаи, петима шофьори, седем ученици. Това правило позволява да се разграничи името като обозначаване на лице или на не-лице: два офицера (пешки, фигурки за игра) и два(ма) офицери (лица); два члена от закона и двама членове на съвета.

Излючително разпространена в позиции, при които няма нищо “бройно”, е бройната форма лева: в рекламите, в данъчните декларации и множество други документи. Таки употреба е добре да се избягва, Напр. Декларацията се попълва в [?лева] левове и стотинки..., Банкова сметка в [?лева] левове и евро..., Лихва в [?лева] левове... Още по-крайни отклонения от книжовната норма се наблюдават и в членуването на бройната форма: ?Колко са ти левата? Дай ми левата.

Особеност откъм род и число на прилагателните имена е, че някои не се променят по род (късметлия човек), и по число (сербез човек). Има една група от прилагателни, които са в условия на дублетност – екологически и екологичен, академически и академичен, магичен и магически. При част от тях значенията са се изяснили – икономичен човек и икономическа политика, екологичен въпрос, но екологична (качественост на политиката) и/или екологическа (относителност) политика, практично решение и практическо решение. В практически план е добре да се следи съществителното име, което е допълнително обяснено от подобно прилагателно. Съществителните имена с по-абстрактно значение по-често се свързват с прилагателни на -чески. При наличие на дублетност предимство се дава на кратката форма, която е изконно българска – академичен съвет, факултетен съвет, но студентски съвет.

Прилагателните, образувани с наставка -и (кокоши, овчи, крави, катеричи), в среден род приемат окончание -е: краве мляко, овче сирене, катериче скривалище. В разговорността често може да се чуе наставката [о] – [овчо, катеричо, гъшо], което е отклонение от нормата.

При числителните имена, които се разграничават като количествени (бройни) и качествени (редни), следва да се припомни, че бройното един има форми за род и число, а две – за род. Изговорът на определените форми [двете, двата] и [трите] е с ударение върху първата сричка. Понякога се чува колебание в изрази като?Върнаха ми ресто от 21 стотинка или Върнаха ми ресто от 21 стотинки. Препоръчителна е употребата на мн.ч. на съществителното.

В практиката се наблюдава колебание при съгласуването, когато цифрата е голяма – сто двайсет и един хиляди лева, сто двайсет и една хиляди лева, сто двайсет и един хиляди единици, сто двайсет и една хиляди единици. Има съществително хùляда, една хùляда (с ударение върху първата сричка), но пет хиляди, тоест налице са форми за ед. и за мн.ч. Има и съществително (една) стотица, (пет) стотици. Има и числителни, които се интерпретират като съществителни поради на наличието на род и на число – хил╙да (с ударение върху втората сричка), милион, милиард, срв. много милиони, много милиарди. Правилното съгласуване е спрямо съществителното, към което се отнася числото:

Числителните могат да се членуват – петте, стоте, двестате (двестата), тристате (тристата), четиристотинте ученици. При числителните, които завършват на –т, след прибавяне на членната морфема се получава удвояване на [т], което е добре и да се произнася. Некнижовни са форми като [петтях, шестях]. Бройните за приблизителност от типа един-два се изписват полуслято. Приблизителност се изразява със суфикс -ина: стотина, което може да се изпише с число дефис и наставка: 100-ина. Числителните половин (килограм) и четвърт (круша) са всъщност съществителни. В българския език има и мъжколични числителни – двама, трима, двоица, троица, двамина, седмина. Числителното може да бъде съставка на прилагателно, и тук възможностите за изписване са няколко: петлистен, първостепенен, 5-листен, 3-годишен, 40-тонен, 156-метров, сто осемдесет и пет килограмов. При наречия, които са от числителни, следва да се внимава в краесловието, поради автоматично действащото обеззвучаване – триж, дваж, веднъж. Изговорът [седъм, осъм, хилядо, мильон, милярд, дваесе, двайсе] не е приет книжовно. Дублетни форми са числителните от 11 до 49, които имат и кратки варианти – единадесет и единайсет, двадесет и двайсет, тридесет и трийсет, четиридесет и четирийсет (-десет и -йсет), напр. четиридесетгодишнина и четирийсетгодишнина.

Местоимения в българския език се разделят на девет групи: лични, притежателни, възвратни, показателни, въпросителни, относителни, неопределителни, отрицателни и обобщителни. Повече информация за тях е представена в българските граматики.

Личните имат лице, число и остатъци от падежни форми, кратки и пълни форми: аз (мен/мене, ме, ми); ти, той, тя, то, ни е, вие, те.

Възвратните се разделят на лично възвратно (себе, си) и на притежателни (свой, своя, свое, свои, си). Колебанията се наблюдават при употреба на кратките форми – Познавам жена си (‘своята жена’) и Познавам жена ми (‘моята жена’). По-добре да се употребява възвратното местоимение. Понякога се стига до нарушаване на смисъла. Вместо Той покани много приятели за партито си (‘на своето парти’) се казва Той покани много приятели за партито му (‘на неговото парти, тоест на друго лице’).

При въпросителните местоимения се наблюдава конкуренция в разговорността между кой и кого: На кой да кажа? Кой да попитам? и На кого да кажа? Кого да попитам? Книжовната норма препоръчва вторите варианти.

Неопределителните местоимения със съставка еди- и -годе се пишат полуслято – еди-що си, що-годе, а тези с частицата да е – разделно (що да е). Отново в разговорността се отчита конкуренция между някой и някогоПитай някой и Питай някого и отново нормата в официалния стил препоръчва втория случай.

При отрицателните местоимения най-чести правописни и правоговорни грешки се допускат при ничий в ед. ч. и ничии в мн.ч.

Особености при глаголите. За глагола в граматичните описания се отделят шест граматични категории: лице, число, залог, вид, време, наклонение.

Категорията лице различава три лица и две числа. Колебания се отчитат при избора на членни форми за 1 л. мн. ч. на глаголите от I и II спрежение. От I спр. са тези глаголи, които в З л.ед. ч. сег. вр. окончават на -е: пиша, той пише. В 1 лице мн.ч. тяхното окончание е -м: пишем, четем, пеем, играем, въпреки че в разговорността често се реализира[–ме]. Глаголи от II спрежение са тези, които приемат окончание - И в З л.ед. ч. сег. вр.: ходя, той ходи. В множествено число за 1 лице тяхното окончание също е -м: ходим, говорим. Има и глаголи от III спрежение: тяхното окончание в З л. ед. ч. сег. вр. е -а, -я: стрелям – стреля. Само те в 1 л. мн. ч. примат окончание -ме: стреляме.

Има безлични глаголи (гърми, вали, има, няма, при които може да се изведе формално лице “то”, тоест те имат само единствено число), които означават действия и състояния като природни явления, човешки състояния (дострашее ме, спи ми се) липса или наличие (има, няма). Има и глаголи, които реализират само форми в множествено число – насядаме, налягаме. Има и възвратни глаголи (пиша си, обличам се) с частиците се, си, които се пишат разделно от глагола.

Страдателните залогови форми се образуват със съм + страдателно причастие (съм написан).

Видът на глагола бива свършен и несвършен (да напиша и пиша), но има и двувидови глаголи: сервирам, копирам, реагирам. Много често при тях се наблюдава прибавяне на разнообразни предтавки и/или вмъкване на -в-:[пенсионирвам, откопирвам, отреагирвам], което може да се обясни със системността в езика, която присъства обикновено несъзнателно у носителите на езика. Но нормата не приема подобни употреби във високите регистри.

Глаголните времена са девет: сегашно (чета), минало несвършено (четях), минало свършено (четох), бъдеще (ще чета), бъдеще в миналото (щях да чета), минало неопределено (съм чел), минало предварително (бях чел), бъдеще предварително (ще съм чел, ще бъда чел), бъдеще предварително в миналото (щях да съм чел, щях да бъда чел).

Наклоненията са четири: изявително (Мария чете), преизказно (Мария чела), повелително (Марийо, чети!), условно (Мария би чела). От тях преизказното е специфично несвидетелско.

Дълги години съществуваше дублетна употреба, тоест наличие на две (а понякога и три) изговорни и писмени варианта, които книжовната норма допуска, при глаголи като ползувам, участвувам, чувствувам. С годините се наложи краткият вариант – ползвам, участвам, чувствам, а пълният вече е натоварен да изпълнява стилистични функции съответно на авторовия избор. Колебания се наблюдават при глаголи на –увам [?-овам]: комплектувам, валцувам (или ?комплектовам, валцовам, които са от руски), и при техни производни (отглаголни съществителни – комплектуване, валцуване, и прилагателни – валцуван, комплектуван). Препоръчителни от книжовната норма са формите на -ува- .

При причастията една стара форма на сегашното деятелно причастие – живущ, се е настанила упорито и се употребява вместо препоръчителната живеещ. Сходно е и служащ вм. служещ. Такива форми, но приети в книжовния език, са входящ, изходящ, приходящ.

Част от наречията са стари падежни форми – снощи, отстрани. Колебания се наблюдават при изписването им. Наречията, образувани от глаголи, се изписват полуслято – иди-дойди, току-речи, степенуваните – по-високо, най-сетне, слято – тоест.

Форми за учтивост

При изразяване на учтивост минали страдателни причастия и прилагателни се съгласуват с подлога: Вие сте добър, Вие сте излъган, Вие сте добра, Вие сте назначена. Еловите причастия (миналите деятелни причастия) се съгласуват с местоимението, тоест те винаги са в мн.ч.: Вие, г-н Иванов, сте казали на журналиста, че ме няма. Вие, г-жо Иванова, сте казали на журналиста, че ме няма.

Правописът на думи за титли, звания, длъжности, професии и пр. в началото на изречение и при обръщение и адресиране е регламентиран. В посочените позиции те се се пишат с главна буква: До Директора на ...; Уважаеми г-н- Директор,...; До Министър-председателя на...; Уважаеми г-н Министър-председател,...

 
 
 

SMS Login

За да получите код за достъп изпратете SMS с код quiz на номер 1092 (цена 2.40 лв. с ДДС). Полученият код за достъп е валиден 7 дни.




Кой е онлайн?

В момента има 5 посетители в сайта

Статистика

Членове : 16463
Съдържание : 89
Брой прегледи на съдържанието : 954567