Словосъчетание ПДФ Печат Е-мейл
Статии - Статии по български език

Словосъчетание

В българския език се различават свободни и устойчиви словосъчетания. Фразеологичните, или устойчивите словосъчетания, са предмет на лексикологията. Има и специализирани фразеологични речници, където се обяснява смисълът им, напр. придържам се към буквата на закона означава ‘изисквам точно спазване на формалната страна на нещо – наредба, разпореждане и пр.; проявявам педантизъм’, ходя по нервите на някого означава ‘дразня, нервирам някого’, ходя по гайдата на някого означава ‘изпълнявам безропотно желанията на някого, постъпвам така, както той иска, слушам някого във всичко’. Както се вижда, тези изрази имат различен смисъл от преките значения на съставящите ги думи.

Свободните словосъчетания се делят на подчинителни и съчинителни. При подчинителните словосъчетания е налице една опорна дума, а другите части (думи) са зависими от нея. Например в словосъчетанието бърза червена кола опорната (водеща, главна) дума е кола, а другите две думи представят допълнително характеризиране на думата кола.

Съчинителните словосъчетания се отнасят до еднородните части на изречението (вж. по-долу).

Освен това деление свободните словосъчетания се делят на прости, изградени от две думи, и на сложни словосъчетания, които са съставени от повече от две думи.

В сложните словосъчетания се наблюдават два типа отношение. Когато две или повече подчинени части са независими една от друга, но се отнасят към една главна дума, се говори за отношение на съподчинение, напр. бърза червена кола.

В някои словосъчетания обаче една подчинена дума може да бъде главна за следващата дума. Ако имаме две словосъчетания – информацията за тефтерчето и тефтерчето на Левски, можем за направим от тях едно словосъчетание – информацията за тефтерчето на Левски. В това словосъчетание думата тефтерче е подчинена на думата информация, но е главна по отношение на Левски. Това е случай на последователно подчинение.

В българския език се отделят четири форми на свързване:

  • съгласуване – подчинените части от словосъчетанието се съгласуват с главната, тоест те се синхронизират по лице, род, число с нея – счупена чаша, счупен хладилник, цветето е свежо, тревата е свежа.
  • управление – главната част налага употребата на точно определени форми от зависимата част; казваме страх ме е, спи ми се, благодаря ти, а не: [страх му е, спи ме се, благодаря те].
  • прилагане – тук не се наблюдава морфологична промяна – чете книга, чете книги (числото на съществителното не зависи от глагола). Само чрез прилагане се съединяват неизменяемите части на речта: говори бавно.
  • предложно свързване – то винаги е подчинена част (говори за него) и е характерно за глаголите и за съществителните – клоните на дървото, говоря за детето.

Главни части в едно словосъчетание могат да бъдат съществително, прилагателно, глагол, предлог или наречие.

Могат да се отделят няколко групи, в които главна част на едно словосъчетание може да бъде съществителното. Към съществителното може да се добавя прилагателно име, които стои пред него – бърза червена кола. Възможно е по стилистични и семантични причини прилагателното да стои след съществителното – ден първи, книга втора и пр. Тогава се нарича инверсия. Има случаи, при които две съществителни се свързват безпредложно (стадо овце, връзка лук, вид сирене, злато жена). Понякога тук се наблюдават колебания в правописа им: как да да бъдат изписани – полуслято или разделно. Особеност е, че към всяко от тези съществително може да се добавят други думи, напр. филия хляб: Тя взе две големи филии диетичен ръжен хляб. Това е проверката, по която може да се определи, че двете съществителни са несъгласувани определения. Тези случаи се объркват с приложенията, които могат да бъдат преди или след главното съществително: дядо (Петър), чин (ефрейтор), (гората) закрилница. Приложенията са подчинени части, които също се свързват безпредложно със съществителното. Но приложението е друго определение за предмета, поради което може да се конструира изречение за проверка Петър е дядо, Гората е закрилница. То се различава от словосъчетанието чаша вода, срв.*водата е чаша, чашата е вода. Друг тип словосъчетания със съществителни е пред тях да се поставят кванторни думи всеки (младеж), някой (човек) или наречия – рано сутрин, късно вечер. Има и задпоставени разширения към главното съществително, които се свързват с него със или без предлог: влакът за Варна, връзката от София до Пловдив, къщата отстреща, песента й, баща му.
Когато главна част в словосъчетанието е прилагателно име, то може да бъде пояснено от наречия, които се поставят преди него (твърде голям, много мила, доста известен), и от поставени след него предложни съществителни (достоен за пример), а също и от малък брой безпредложни съществителни за мерни единици – висок два метра, тежък 10 кг. В изречение словосъчетанието достоен за пример, когато пояснява съществително, се обгражда със запетаи: Човекът, достоен за пример, остава неизвестен.

Словосъчетания с главна част глагол. Всеки пълнозначен глагол има прости и сложни форми. В сложните форми участват спомагателни или помощни глаголи. Те са част от глаголната форма и не могат да имат собствени пояснения. Но всеки от тях е в командна позиция спрямо следващия, тоест те налагат да се използва точно определена форма на елемента, който ги следва.

Глаголната група образува лексикалната част в групата на сказуемото. Сказуемите се делят на глаголни и именни. По традиция глаголните сказуеми се разграничават:

  • на прости сказуеми – това е всяка лична форма на пълнозначен глагол(щял съм бил да съм спял);
  • на съставни сказуеми – трябва са кажа, почна да говори; те са съставени от непълнозначен и един пълнозначен глагол. Непълнозначни са модалните глаголи (трябва, може, бива) и техни синоними, а също и фазовите глаголи (почвам, продължавам, преставам) и техни синоними;
  • на сложни съставни сказуеми – тези, които имат поне два непълнозначни глагола – може да е трябвало да замине, може да почне да говори.

Именните сказуеми се разграничават на:

  • съставни (съм и негови синоними и една именна част – съществително или прилагателлно, хубава е, съм човек);
  • сложни съставни, в които има поне един непълнозначен глагол – може да е хубава, почна да става хубава, може да почне да става хубава.

Съчетанията на глагола съм с глаголно прилагателно (деятелно или страдателно причастие) външно не се различава от съчетанията на съм с обикновено прилагателно, срв. Историята е измислена, не е вярна (съм + предикатив) и Историята е измислена от жена (перфект на страдателна залогова форма). Объркват се и случаи като Тя е тук (сегашна форма на съм) и Тя е била тук (перфектна форма на съм).

Глаголът съм може да се употребява самостоятелно като други пълнозначни глаголи. Негови синоними са ставам, явявам се, оказвам се. Най-често грешки се допускат при употребата на членните форми в такива изречения: Директорът е най-добрият икономист, когото познавам. Най-добрият икономист, когото познавам, се оказа директорът. Ако подчертаните думи позволяват да се извърши замяна с местоимението той, значи трябва да бъде избрана пълната им членна форма.

Пояснения на пълнозначни глаголи могат да бъдат съществителни имена (слуша музика, чете книга), предложен израз (пазарувам за рожденния ден на детето).

Това формално представяне на словосъчетанието се оказва много полезно, когато се определят обособени, вмъкнати, еднородни и пр. части на изречението в чисто практически аспект. То ориентира къде да се поставят запетаите и другите препинателни знаци, тъй като в пунктуацията водещ е синтаксисът на изречението. Синтаксисът обаче е подчинен на смисъла. Важно е да могат да се идентифицират главните от второстепенните части на изречението. Тези части са изградени от различни словосъчетания. Важно е да се следи кои са водещите (главните словосъчетания) и кои са техни пояснения, което ориентира къде да бъдат поставени запетаите вътре в изречението.

 
 
 

SMS Login

За да получите код за достъп изпратете SMS с код quiz на номер 1092 (цена 2.40 лв. с ДДС). Полученият код за достъп е валиден 7 дни.




Кой е онлайн?

В момента има 11 посетители в сайта

Статистика

Членове : 16524
Съдържание : 94
Брой прегледи на съдържанието : 966612