Главни букви – най-чести отклонения

Всяка същност (предмет, обект), която се схваща като “лично” име, се пише с главна буква.

<> 

С главни букви се изписват двойните лични и фамилни имена. Колебанията при двойните лични имена и при двойните фамилии засягат изписването на малко тире (дефис, съединителна чертица). Такива имена се свързват с малко тире, а не чрез тире изобщо (има се предвид голямо тире, което е синонимен знак за запетая): Ана-Мария Петрова-Иванова. Това се отнася и за чужди имена от типа на Жан-Жак, Ерих-Мария. Ако двойните лични имена се съкращават, освен точките между тях се пише и малко тире – А.-М. Петрова-Иванова, Ж.-Ж. Русо.

<> 

Ако към името е добавена дума (приложение) от типа на син, баща, старши, младши и под., тя се пише с малка буква, полуслято (с малко тире) или разделно: Александър Дюма-баща, Джоунс-младши, Сирма войвода, Капитан Петко войвода, Али паша, Мехмед ага.

<> 

Служебни думи – това са частици, членни форми, предлози в средата на едно име с няколко компонента – между лично и фамилно име се пишат с малка буква. Такива думи са: да, дьо, де, ван, ал, бен, фон: Леонардо да Винчи, Васко да Гама, Шарл дьо Гол, Осамма бен Ладен.
Ако компонентите преди такива служебни думи са отпаднали и името започва от служебната дума, тя се изписва с главна буква: Ван Гог, Бен Ладен, Да Винчи, Дьо Гол.
Същият е принципът, по който се изписват имена с апостроф: Д’Арк, но Жана д’Арк, с’Херенелдерен.
Имена с апостроф преди и след главно О се пишат с главна буква: О’Брайън, О’Хара, О’Грейди.
По традиция слято се изписват някои имена: Дебюси, Лекуврьор, Лафонтен, Ларошфуко.
Чуждоезични имена с представка мак ‘син’ се изписват слято с името с една главна буква: Макбет, Макдоналдс, Макферсън. Практиката е колеблива: МакДоналдс. По-обстойно такива случаи ще бъдат разгледани в темата за транскрипция на чужди имена.

<> 

Само с кратка членна форма и с главна буква се пишат прякори и прозвища: Иван Дебелия, Петър Кьоравия.

<> 

Има “лични” имена, които са словосъчетания: Белия зъб, Жив пуяк, Стъклено око, напр. Хей, Стъклено око, ела насам. Те се пишат с начална главна буква. Те могат да бъдат членувани или нечленувани: правописът им се определя от начина, по който са въведени в текста.
Пред подобни имена словосъчетания може да стои лично име: тогава и личното име, и първата съставка от името словосъчетание се изписват с главни букви: Пипи Дългото чорапче, Иван Големия карък.

<> 

Различаването между име на литературен персонаж, двусъставни псевдоними, които се схващат като лично име, от обкновените приложения към лично име се маркира от главна буква: Баба Яга vsнякоя си баба Мария, Чичо Стоян vsнякой си чичо Камен, Кума Лиса vsедна хитра Лиса. В повечето случаи ние мислим тези имена като цялост: Стефан Караджа, Патриарх Евтимий, Баба Тонка, Йоан Екзарх, Отец Паисий, защото често това са исторически личности нашата история.

<> 

Преходи от лично име към нарицателно.

При такъв преход новото обозначаване се изписва с малка буква.

• Някои лични имена започват да се употребяват в смисъла на типажи и като характеристики, които са присъщи на дадено множество: Колумб > колумбовец – колумбовци ‘откриватели’; Дон Жуан > донжуан – донжуановци, донжуани ‘женкари’; Юда > юда, юди ‘предател, продажник’. Тогава се пишат с малка буква.
• Някои лични имена започват да се отнасят към друти извънезикови обекти (предмети), започват да обозначават други същини: Ампер > ампер‘мерна единица’. Обикновено развиват форми за множествено число и бройни форми: ампери, два ампера.
• Често търговски марки започват да се схващат като нарицателни имена. Те развиват обикновено форми за множествено число, определени форми, бройни форми: Ксерокс > ксерокс ‘копирна машина изобщо’ – ксерокси – два ксерокса; Интернет > интернет ‘глобална компютърна мрежа’, нескафе –две нескафета – много нескафета.

<> 

Преходи от нарицателно име в “лично”.

• Думи за титли, звания, длъжности, професии се пишат с главна буква, когато са (1) в началото на изречение, или (2) когато се използват като обръщение и при адресиране в официално-деловия и административния регистър на езика:

Обърнах се към директора на училището с молба да...
Но:
До Директора на ...
Уважаеми г-н Директор,...
Господин Директоре,...
Вчера разговарях с министър-председателя.
Но:
До Министър-председателя на...
Уважаеми г-н Министър-председател,...
Вчера се срещнах с председателя на парламента.
Но:
До Председателя на Народното събрание
До Председателя на 40-ото народно събрание
Господин Председателю,...
Господин Председател,...

Дали в обръщението ще се употреби звателна форма там, където това е възможно, е въпрос на личен избор.
Думи за титли, длъжности, научни звания и степени, когато са поставени пред собствено име в свързан текст, се пишат с малка буква като нарицателни съществителни: акад. Младенов, арх. Петров, генерален директор П., д-р Иванова, член-кореспондент Бояджиев, инж. Токмакчиев, доктор на техническите науки А. Петров, д-р на икономическите науки Ив. Иванов. Такива думи се пишат с главна буква или само първото от тях в писмени молби, доклади, рапорти и под. при обръщение и когато не са употребени със собственото име, срв.
Господин проф. Иванов, ...
Уважаеми акад. Станков, ...
<> 

• Димитровска задушница, Петровска задушница се пишат с главна буква, защото са имена на празници. Но по принцип всички прилагателни, образувани с наставка –ски, се пишат с малка буква: вазовски стих, ботевска душевност, и слято, когато са двусъставни: кралимарковски дух, байганьовски характер.

• Притежателни прилагателни, които са получени от същински собствени имена чрез наставки –ов, -ен, -ин, се пишат с главна буква: Вазови творби, Ботева поезия, Димов роман, Дарвинова теория. В зависимост от степента на разпространеност и терминологичност изрази като Евклидова геометрия, евклидово пространство, Брауново движение, брауново движение се изписват по преценка на пишещия с главна или малка буква. Ако такова прилагателно е образувано от два компонента, изписването му е полуслято и с две главни букви: Крали-Маркова сестра, Бай-Ганьово пътуване из Европа, Иван-Вазов роман, Бай-Ганьов характер, Хаджи-Ничов свят, Княз-Борисова България, Хан-Крумови закони, Цар-Симеонова дипломация, Барон-Хиршова железница.

<> 

В езика има много несъщински собствени имена, те функционират като “лично име” за различни същности и обекти от разнообразно естество. Като състав могат да имат само един компонент или да бъдат “име-от-няколко-компонента”. Могат да се пишат със или без кавички.

• Такива имена от един компонент се пишат с главна буква и без кавички: Европа, Родопи. Към тях обикновено се добавя приложение: остров Самос, връх Мусала, аерогара София, порт Бургас. Това са имена на географски обекти. Те често се срещат по табели, където с главна буква се изписва приложението, защото е в инициална (начална) позиция. Ако след такова име се добавя север, изток, запад, юг, център, изписването е полуслято, а добавената дума е с малка буква: София-център, Варна-запад.
• С кавички се изписват имена, когато се конкретизира същност сред множество подобни (комисии, направления, дирекции, отдели, кабинети): комисия“Антикорупция” (сред множество комисии), дирекция “Правна” (сред множество други дирекции), отдел “Връзки с обществеността” (сред множество други отдели). Те също се срещат по табели, където приложението се изписва с главни букви.
• Когато има вероятност значението да избяга, се пишат кавички:

Подарих на Албена “Албена” (тук името в кавички може да означава кутия бонбони, курорта Албена, парфюм, книга и пр.).

• Ако се мислят като астрономически обекти, думите космос, вселена, галактика, луна, земя, слънце се пишат с главна буква, срв.: Паднах на земята, но: Дойдох с мисия от Земята (‘планетата’).
• Посоките на света изток, запад, север, юг се пишат с малка буква – От изток изгрява слънцето. Ако се употребяват вместо имена за други същности – обединения, коалиции и пр. – се пишат с главна буква: Обединението между Изтока и Запада има много измерения.

<> 

Имена от няколко компонента. Те се пишат с начална главна буква със или без кавички. Могат да именуват паметници, забележителности, държави, договори, съюзи, институции, празници и пр.: Александрийската библиотека, Айфеловата кула, Ниагарския водопад, Черна гора, Европейски съюз, Маастрихтски договор, Министерство на образованието и науката, Български червен кръст, Ден на храбростта.

• Ако е употребено само част от името, в официални документи то се пише с главна буква: Приоритети на Министерството са ... Акцентите в Стратегията са ...
• Ако такова име започва с цифра, следващото съществително се пише с малка буква – 83. улица, 24 май, 3 март.
• Вместо тези имена за някои случаи може да се употребят описателни изрази: дирекция “Благоустройство” и дирекция за благоустройство, отдел “Трудова заетост” и отдел за трудова заетост. Ако са поставени върху табели и са в инициална позиция, например в таблици един под друг, описателните изрази се пишат с главна буква. Ако се употребяват в изречение, главна буква не е необходима: Звънях в дирекцията за трудова заетост.
• Често допускана грешка е нечленуването на такива изрази: Звънях в дирекция за трудова заетост (вм. ДИРЕКЦИЯТА). Депутатите влязоха в пленарна зала (вм. ПЛЕНАРНАТА). Ще работя в Министерство на образованието (вм. МИНИСТЕРСТВОТО НА...).
• Ако компонент от такова име е собствено име, то се пише с главна буква: Конституция на Република България, Велико Търново, Санстефанска България. Но: Нови пазар (пазар не е собствено име).
• При транскрибиране на такива имена се следват правилата, които са валидни в изходния език: Банк Лионел, Дойче Банк, Комеди Франсез. Служебните думи в техния състав се пишат с малки букви: Рио де Брасо, Белвил сюр Сон. Когато обаче са преведени, се следват правилата за правопис на българските несъщински собствени имена: Белият дом, Улица на кармелитките.

<> 

Някои употреби на главната буква се определят от препинателните знаци и разположението на самия текст. Такива употреби се наричат синтактични.

• Всяка начална дума от всяко изречение в текста, независимо от вида на текста и на изречението, от дължината му, мястото върху страницата се пише с главна буква. Това е т.нар. инициална (начална) позиция на главната буква.
• Всяко абсолютно начало на текст се пише с главна буква: авторово име, заглавие на текст (документ), обръщение.

Заявление от ...
Молба от...
Искане за...
Жалба от...

• Всяка начална дума в относително самостоятелна част от текст (отделен пасаж/абзац, обръщение, заглавие/подзаглавие, мото, уточнение, раздел и подраздели, наименования /обяснение към материал, авторски ремарки, текст в таблици). При таблици – езиковата част от всеки нов ред започва с главна буква, когато се приема за самостоятелен елемент или представя собствено име. В останали случаи е въпрос на авторов избор.
• След препинателни знаци за край на изречение (точка, въпросителна, удивителна, двоеточие, многоточие).
• В позиция непосредствено след обръщение (в адреси, писма, молби и пр.), следвано от запетая, и когато започва на нов ред, изречението започва с главна буква:

Уважаеми г-н Кмете,
Моля да разрешите ... или
Моля, разрешете ...
Но:
Уважаеми г-н Кмете, моля да разрешите...

• След знак за графично оформяне на текст (или препинателен знак във функцията на знак за графично оформяне като точка, малко/голямо тире, скоба, кавички и пр.) се пише с главна буква първата дума от всяко изречение. Това са случаи на изреждане, изброяване,
• Да се провери дали има автобус.
• Да купя билет.

Или:
1) Да проверя кога тръгва автобусът.
2) Да купя билет.

• След двоеточие или след тире при изброяване първата дума може да бъде или с главна (възприемане като самостоятелно цялости на изброените елементи), или с малка буква (възприемане на елементите като една цялост).

Вид на занятията:

• Аудиторни.
• Извънаудиторни.

Или:
Характер на мерките за сигурност:

• индивидуални,
• групови,
• специални.

<> 

Учивостта в българския език се отразява чрез главна буква. В официални документи за изразяване на учтивост се използва главна буква при съществителни за титли, звания, професии, длъжности. Само когато са в начало на обръщение, думите господин, госпожица и госпожа се пишат с главна буква – Господин Петров,... но: Уважаеми господине, ...; Госпожо Иванова, ... но: Уважаема госпожо Петрова,... С главна буква се пише личното местоимение за 2 л. мн.ч. Вие, Вас, Ви. С главна буква се пишат притежателните местоимения за 2 л. мн.ч. Ваш, Ваша, Ваше, Ви.
Поздравяваме Ви с Вашия юбилей.
Уведомяваме Ви, че проектът Ви е спечелил финансирането.
При обръщения към короновани особи, членове на техните семейства, носители на благороднически титли, висши духовни служители съставките се пишат с главни букви: Ваше Благородие, Ваше Височество, Ваше Кралско Височество, Ваше Преосвещенство, Ваше Превъзходителство. В официални документи при титулуване се пише с главна буква и третоличното местоимение за ср. р.: Негово Високоблагородие, Техни Височества.

<>